Историята около Петьо Петров и ресторанта „Осемте джуджета“ отдавна е символ на онова, което мнозина наричат „паралелната прокуратура“. Място, където според множество свидетелства се решават съдби, дела и кариери. И място, което неизменно се свързва с т.нар. „семейство“ – неформален кръг от прокурори, магистрати и посредници, за които се твърди, че са дърпали конците зад кулисите на правосъдието.
През последните дни темата отново изплува, този път покрай името на Теодора Георгиева. Според различни разкази и свидетелства тя е била в „Осемте джуджета“ – ресторантът, който се превърна в нарицателно за влиянието на Пепи Еврото върху прокуратурата. Самата Георгиева обяснява тези срещи като случайни или несъществени. Но въпросите остават.
Как се стигна до това именно тя да стане европейски прокурор? Процедурата по избора ѝ мина през българските институции, които трябваше да гарантират прозрачност и независимост. Въпреки това, в публичното пространство се появиха съмнения за връзки с кръгове в прокуратурата, които години наред са описвани като част от „семейството“.
Тук идва и другият, още по-тревожен сюжет. Според твърдения, които се появиха през годините около скандала „Осемте джуджета“, Петьо Петров е раздавал на хора от „семейството“ по 10 000 лева. Пари, които според разказите са били давани като своеобразна „подкрепа“ или знак на принадлежност към този неформален кръг. Ако в „семейството“ са били 20 човека, примерно, който са посягали всеки месец към плика с парите… На месец това са 200 000 лева (близо 100 000 евро). Това прави на година 1,2 млн. евро. А за две години, а за три… Дали Пепи Еврото е имал тези пари, за да ги раздава на „семейството“. Да, сигурно част от тях са от постъпили „поръчки“ от клиенти, но ако в месеца няма постъпила нова „поръчка“.
И ето въпросъг, който не се задава.
Откъде са били тези пари?
Пепи Еврото не е бил бизнесмен с публично известна империя. Не е бил и човек, който официално управлява милионни фондове. Той беше магистрат – следовател, а по-късно адвокат. Държавна заплата и частна практика трудно могат да обяснят легендите за кеш, раздаван на магистрати и посредници.
Ако тези истории са верни, логичният въпрос е: кой финансираше Пепи Еврото?
Защото човек, който раздава пари в подобни размери, рядко го прави със собствени средства. В такива схеми обикновено има източник – бизнес интереси, влияние върху дела, политически чадъри или комбинация от всичко това.
Затова и темата не е само за един ресторант, една прокурорка или един изчезнал посредник. Темата е за модела. За това дали в българската прокуратура години наред е действала неформална структура – „семейството“, която е имала свои правила, свои срещи и вероятно свои финансови потоци.
Ако това е така, въпросът вече не е дали някой е бил в „Осемте джуджета“.
Въпросът е кой плащаше сметката.
