Колекторските фирми в България вече ще подлежат на лицензионен режим, който ще се осъществява от Българската народна банка (БНБ). Това е част от дългоочаквана реформа, която цели да въведе ред, прозрачност и защита на гражданите в процеса на събиране на задължения. Промяната стана факт след като парламентът прие на второ четене Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.
Обявлението беше направено от министъра на правосъдието Георги Георгиев по време на официално посещение в Пловдив, където той подчерта важността на тази стъпка за защита на потребителите от неправомерни и агресивни практики.
Защо се въвежда лицензионен режим за колекторските фирми?
До момента колекторската дейност у нас беше слабо регулирана. Липсата на ясни правила и ефективен контрол позволи на някои фирми да действат на ръба на закона, а понякога и извън него. Агресивните обаждания, психологическият натиск върху длъжници и липсата на прозрачност в комуникацията доведоха до редица обществени недоволства и съдебни спорове.
Новият режим въвежда ясно дефинирани правила за това какви фирми могат да се занимават с изкупуване на задължения от банки и кредитни институции. Само фирми, които получат лиценз от БНБ, ще имат правото да оперират в този сектор.
Какви са новите изисквания към колекторските фирми?
По думите на Георги Георгиев, изискванията към фирмите ще бъдат изключително строги. Ето някои от ключовите нововъведения:
- Забрана за тормоз и притискане: Колекторските фирми няма да имат право да звънят на длъжници след 20:00 часа, както и в почивни и празнични дни. Това изрично изискване цели да защити личното пространство и психическото спокойствие на гражданите.
- Информираност на длъжниците: Всяка фирма ще бъде задължена да информира длъжника за правото му да възрази срещу претендираното задължение. Ще трябва да обясни, че гражданинът има възможност да обжалва задължението или да потърси защита по съдебен път.
- Прозрачна документация: Въвежда се задължение за ясна и разбираема комуникация, както и пълна отчетност на всеки етап от процеса на събиране.
- Квалификация и проверка: Всички служители, ангажирани с дейностите по събиране на вземания, ще преминават през определена квалификация и ще бъдат обект на контрол от страна на регулаторните органи.
Контрол от страна на БНБ и КЗП
Новият закон предоставя ключова роля на Българската народна банка, която ще регулира и лицензира колекторските фирми. Това включва проверка на тяхната финансова стабилност, произход на капитала, професионалния опит и добросъвестността на управителите.
В допълнение към това, Комисията за защита на потребителите (КЗП) получава разширени правомощия. В случаи на нарушения на правилата за комуникация с длъжниците, подвеждащи практики или натиск, КЗП ще има правото да инициира процедура за отнемане на лиценза на съответната фирма.
“Даваме реални механизми на КЗП, за да защитава интересите на гражданите и да въздейства при констатирани нередности. Това не е само закон на хартия, а реален инструмент за регулиране на един чувствителен сектор”, заяви Георгиев.
Какво означава това за гражданите?
За обикновения гражданин промените носят няколко основни ползи:
- По-голяма защита срещу злоупотреби: Длъжниците ще имат по-добра правна защита, ясни правила и възможност да се противопоставят на некоректни претенции.
- Ограничаване на тормоза: Телефонните обаждания извън работно време, грубият тон и натискът ще бъдат санкционирани.
- Право на информация: Всеки гражданин ще бъде информиран за правото си да възрази или да се обърне към съда.
- Повече прозрачност: Ще бъде ясно кой и защо търси определена сума, кога е възникнало задължението и на какво основание.
Съответствие с европейската директива
Въвеждането на лицензионен режим не е изолирана инициатива на българските власти, а част от прилагането на европейска директива. Целта е хармонизиране на правилата в рамките на ЕС, за да се гарантира еднакво третиране на потребителите във всички страни-членки.
Директивата предвижда засилен надзор над колекторската дейност, защита на длъжниците и осигуряване на прозрачност. До края на годината България е задължена да имплементира всички изисквания, като с приетия закон правителството прави значителна крачка в тази посока.
Какво следва за бързите кредити?
Министър Георгиев също така посочи, че предстои приемането на нов закон, който ще регулира бързите кредити. В момента този сегмент от пазара е отделен и не попада под обхвата на новия закон, но и за него се подготвя реформа.
Очаква се новият закон да въведе лимити на лихвите, строги изисквания към прозрачността на договорите и засилен контрол над кредиторите. Това ще бъде още една мярка в защита на потребителите, които често стават жертви на непрозрачни условия и скрити такси.
Какви ще са последствията за некоректните фирми?
Колекторските компании, които не спазват изискванията, ще бъдат изправени пред сериозни санкции. Освен отнемане на лиценза, могат да бъдат налагани глоби, да се сезират прокуратурата или други контролни органи.
Въвеждането на контрол и отчетност ще доведе до изчистване на пазара от некоректни участници и ще засили доверието между кредитори, събирачи и потребители.
С новия лицензионен режим държавата поставя важна бариера срещу произвола в събирането на задължения. Гражданите получават ясни механизми за защита, а коректните фирми – възможност да оперират при равнопоставени условия и с по-висок авторитет.
Тази стъпка е ключова за изграждането на по-справедлива финансова среда, в която доверието между институции, фирми и граждани стои в основата на всяко взаимодействие.
